Имаме ли нова коалиция?
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Разбира се, че нямаме. Това, че няколко партии са дали своят вот дружно по даден въпрос, въобще не значи, че се намират в коалиция. Тези, които оня ден гласоподаваха срещу кабинета на Габровски, са тъкмо толкоз коалиция, колкото бяха и тези, които гласоподаваха срещу машините и за хартиената бюлетина. Ако двамата с моя съсед-католик сме на мнение, че би трябвало да се изрине снегът пред входа на кооперацията и вземем по една лопата, та свършим работата дружно за половин час, това към момента не значи, че е подписана уния с Ватикана, нито че е вдигната схизмата от 1054 година. Партиите, както и хората, може да са на друго мнение по 10 въпроса и на еднообразно по един и това не ги прави обединения.
Не, нямаме нова коалиция, само че имаме нещо друго, относително ново.
Факт е, че откогато Радев е президент, България е разединена по този начин, както надали помни в своята славна и трагична хилядолетна история. Радев не го прави преднамерено, не е чак подобен злобен талант. Той не е индивид на злото, а единствено негов обект, непринуден правоприемник, плодородна почва, наторена с славолюбие и пустославие. Но му се получава: то не бяха юмруци, не бяха мутри, не бе изчегъртване, писък и пълзене, не бяха ковчези, винкели и бесилки... Днес нещата са докарани до такава степен, че в случай че някой каже: сега часът е два без 15, незабавно ще го връхлетят озверели деятели с викове: отпадък, не е два без 15, а един и 45, свиньо!
Много пъти сме разсъждавали върху това на какво се разделят хората, на какви лагери, на какви партии, по какъв принцип. Днес е ясно, че едно разделяне господства всички останали. Днес хората се разделят на такива, които се мъчат да съберат някакви остатъци от здрав разсъдък в името на комуналната прагматика (позволете да употребявам тази леко извратена фраза вместо баналното „ всеобщо богатство “), и на такива, чиито действия и мисли се управляват само от ирационална ненавист и пренебрежение към всичко, що е друго от личното им АЗ. Няма да споделям кой какъв е и от коя страна е застанал – дано всеки се огледа и като се скрие в тъмната стаичка на сърцето си, където никой не може да го види, опита да си отговори откровено. Ей по този начин – с цел да види къде е, до каква степен се е докарал. И в случай че видяното му хареса, да продължава в същия дух.
В неразбираемото бъдеще, на което разпореждаме толкоз огромни, наивни от време на време, очаквания, няма да ни се случи нищо повече и нищо по-малко от това, което сами създадем за себе си. Мнозина си фантазират, че някъде там, в необозримото, само че в общи линии ярко бъдеще, ни чака благополучие. Наше лично благополучие, благополучие, което ни се поставя „ по право “, само че зли сили желаят да ни го откраднат и да не ни разрешат да го достигнем и най-накрая блажено да заживеем в него. Всъщност на никое място не е казано, че някому щастието е обезпечено. Може пък да сме неприятни хора, неприятен народ и всичко каквото ни се случва да е справедливо и дори снизходително, тъй като не ни се случва кой знае какво, можеше да е доста, доста по-лошо. Само писъците ни на отвращение и обезсърчение са почтени за антична покруса и в случай че някой ги слуша в профил, ще си рече, че ни е сполетяло кой знае какво.
Да, при Радев сме разединени като в никакъв случай и мнозина, по някаква тяхна си причина, желаят това разцепление, тази взаимна злоба да продължат колкото може повече. И към този момент съумяват. За след това ще забележим. Но знам, че няма да е постоянно, тъй като дяволът оре и сее, само че най-после Бог идва да жъне. Доброто и злото не са равностойни, тъй като положителното е същина, а злото е положение. Временно положение. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
**
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Разбира се, че нямаме. Това, че няколко партии са дали своят вот дружно по даден въпрос, въобще не значи, че се намират в коалиция. Тези, които оня ден гласоподаваха срещу кабинета на Габровски, са тъкмо толкоз коалиция, колкото бяха и тези, които гласоподаваха срещу машините и за хартиената бюлетина. Ако двамата с моя съсед-католик сме на мнение, че би трябвало да се изрине снегът пред входа на кооперацията и вземем по една лопата, та свършим работата дружно за половин час, това към момента не значи, че е подписана уния с Ватикана, нито че е вдигната схизмата от 1054 година. Партиите, както и хората, може да са на друго мнение по 10 въпроса и на еднообразно по един и това не ги прави обединения.
Не, нямаме нова коалиция, само че имаме нещо друго, относително ново.
Факт е, че откогато Радев е президент, България е разединена по този начин, както надали помни в своята славна и трагична хилядолетна история. Радев не го прави преднамерено, не е чак подобен злобен талант. Той не е индивид на злото, а единствено негов обект, непринуден правоприемник, плодородна почва, наторена с славолюбие и пустославие. Но му се получава: то не бяха юмруци, не бяха мутри, не бе изчегъртване, писък и пълзене, не бяха ковчези, винкели и бесилки... Днес нещата са докарани до такава степен, че в случай че някой каже: сега часът е два без 15, незабавно ще го връхлетят озверели деятели с викове: отпадък, не е два без 15, а един и 45, свиньо!
Много пъти сме разсъждавали върху това на какво се разделят хората, на какви лагери, на какви партии, по какъв принцип. Днес е ясно, че едно разделяне господства всички останали. Днес хората се разделят на такива, които се мъчат да съберат някакви остатъци от здрав разсъдък в името на комуналната прагматика (позволете да употребявам тази леко извратена фраза вместо баналното „ всеобщо богатство “), и на такива, чиито действия и мисли се управляват само от ирационална ненавист и пренебрежение към всичко, що е друго от личното им АЗ. Няма да споделям кой какъв е и от коя страна е застанал – дано всеки се огледа и като се скрие в тъмната стаичка на сърцето си, където никой не може да го види, опита да си отговори откровено. Ей по този начин – с цел да види къде е, до каква степен се е докарал. И в случай че видяното му хареса, да продължава в същия дух.
В неразбираемото бъдеще, на което разпореждаме толкоз огромни, наивни от време на време, очаквания, няма да ни се случи нищо повече и нищо по-малко от това, което сами създадем за себе си. Мнозина си фантазират, че някъде там, в необозримото, само че в общи линии ярко бъдеще, ни чака благополучие. Наше лично благополучие, благополучие, което ни се поставя „ по право “, само че зли сили желаят да ни го откраднат и да не ни разрешат да го достигнем и най-накрая блажено да заживеем в него. Всъщност на никое място не е казано, че някому щастието е обезпечено. Може пък да сме неприятни хора, неприятен народ и всичко каквото ни се случва да е справедливо и дори снизходително, тъй като не ни се случва кой знае какво, можеше да е доста, доста по-лошо. Само писъците ни на отвращение и обезсърчение са почтени за антична покруса и в случай че някой ги слуша в профил, ще си рече, че ни е сполетяло кой знае какво.
Да, при Радев сме разединени като в никакъв случай и мнозина, по някаква тяхна си причина, желаят това разцепление, тази взаимна злоба да продължат колкото може повече. И към този момент съумяват. За след това ще забележим. Но знам, че няма да е постоянно, тъй като дяволът оре и сее, само че най-после Бог идва да жъне. Доброто и злото не са равностойни, тъй като положителното е същина, а злото е положение. Временно положение. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
**
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ